Захари Стоянов: Бачо Киро обичаше своето Отечество повече от всичко друго
Мнозина дефинират Априлското въстание като един от най-героичните интервали в мноковековната ни история. Тогава един дребен народ дръзва да се изправи против цяла империя в името на свободата. Не са едно и две имената от този интервал, които през днешния ден са се трансформирали в национални герои и светини. Именно такава персона е и Бачо Киро, който в тези сложни времена се посвещава на образоването на българите и на битката им против потисника.
Киро Петров Занев, както е кръщелното му име, е роден в село Горни Турчета (Бяла черква), Търновско на 7 юли 1835 година. Произхожда от не изключително заможно семейство – татко му, Петър Филев Занев, е селски пастир, който умира, когато дребният Киро е едвам на 6 години. Това принуждава детето от малко да стартира работа, с цел да оказва помощ на фамилията. Първоначално, по образеца на татко си, е пастир. Междувременно учи в селското килийно учебно заведение, а скоро по-късно майка му го праща да се образова в Батошевския манастир. Това нейно решение трансформира живота на Бачо Киро вечно. Веднъж докоснал се до четмото и писмото той взема решение да посвети огромна част от живота си точно на него. След като напуща манастира той продължава да се самообразова, преди през 1852 година, едвам 17 годишен да стане селски преподавател в няколко търновски села. Учи както и децата, по този начин и бащите им, а от 1857 година до края на живота си учителства в родното си село. Бачо Киро обръща съществено внимание на образованието, което в допълнение с обстоятелството, че е локален преподавател му построява сериозен престиж, както измежду българското, по този начин и измежду турското население. За малко време младият даскал вкарва взаимоучителната метода, таблиците за образование и Рибния буквар. Работи за патриотичното образование на младите, пробва се да трансформира отбелязването на празника на славянските просветители в традиция. Междувременно се включва интензивно и в битката за църковна самостоятелност на българите, което е повода на два пъти да лежи в пандиза – през 1861 година и през 1864. Тази му активност обаче вечно го вкарва в революционните български среди, на които до края на живота си Бачо Киро ще се пробва да спомага по всякакъв начин.
През 1869 година, откакто към този момент се е докоснал до огромна част от българските революционни мозъци, Бачо Киро открива първото селско читалище,наречено „ Селска обич “. Сам стартира да изнася редица поучителни сказки, с които цели да повдигне духа на локалното население. Година по-късно основава и първият селски читалищен и учлищен 
спектакъл в България, още веднъж в родното си село Бяла църква. През идващите две години обикаля дружно с Левски из България, като персонално Апостола го прогласява за „ Главния селски преподавател “. Когато през 1972 година в Бяла църква идва Ангел Кънчев – помощникът на Левски, точно Бачо Киро е определен за ръководител. Цялата тази активност на Бачо Киро, както и фактът, че бързо печели доверието на доста значими хора в революционната организация, приказват за една решителна и трезво мислеща персона. Ето какво написа за него Филип Семидов: „ Той стои с нещо по-високо от елементарните българи с оръжие, тъй като тези последните, въпреки да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха оня необятен и висок мироглед до висша степен към този възвишен блян, какъвто беше развъртян в ясния дух на Бача Кира. На глед и на диалект той беше човек мирен, спокоен, кротичък, само че на дело той беше исполин незаместим “
В годините до експлоадирането на Априлското въстание Бачо Киро постоянно пътува, най-много до Букурещ и региона, където взима присъединяване в съвещанията на БРЦК. Играе роля в подготовката на проваленото Старозагорско въстание от 1875 година, само че същинският принос за освободителното дело той дава година по-късно по време на Априлската епопея. Бачо Киро се трансформира в един от основните уредници на въстанието в Търновския революционен окръг. Когато кървавото писмо идва при ръководителят на окръга Стефан Стамболов, Бачо Киро не се колебае и за момент. Бързо провежда чета в родното си село от близо 100 индивида, която по-късно става част от четата на поп Харитон. Именно тези мъже вземат участие в героичните боеве за Дряновския манастир, които не престават 9 дни. Срещу тях се изправя неведнъж превъзхождаща ги постоянна турска войска, само че даже това не отчайва четнците, които се бият до последния си мирис. Един от водачите – поп Харитон умира, а макар опожаряването на манастира, Бачо Киро съумява да се избави. Бяга в родното си село, където се укрива за малко преди да бъде хванат от турците. Дори в последните дни на живота си Бачо Киро демонстрира изключителна смелост и достолепие. След като е откаран в Търново той бива съден на ексклузивен съд. През цялото време роденият в Бяла църква даскал не издава никой от саратниците си, което вбесява турците. Местният отличник на града Етхен бей предлага на Бачо Киро да се показа за вманиачен, защото съгласно турския закон те не могат да бъдат осъждани 
на гибел. В този миг Бачо Киро изненадва всички и на чист турски декларира:
„ Аз един Бачо Киро съм,
без боязън от турчин комита съм,
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир открих.
Правдата си да следа излязох,
въжето си на врата самичък метнах! “
Обесен е на 28 май 1876 година в Търново. Може би най- цялостното изложение на този популярен българин получаваме от Захари Стоянов: „ Бачо Киро Петрович, родом от с. Горните турчета, е прочут и на дребните деца в Дунавска България. Бачо Киро е един от старите учители и горещи дейци за святото дело в нашето родно място. Боже мой, какъв човек беше Бачо Киро! Освен преподавател, деятел, служащ по всякакви народополезни работи той беше още и стихотворец. В който град из България пристигнеше Бачо Киро, на първо време отиваше да си почине в българското читалище, да му види вървежа, да се поприкаже с младежите, които той обичаше като свои деца, при всичко че на гърба си носеше 40–45 години… Бачо Киро обичаше своето родно място България повече от всичко друго. “
Инфо: www.bulgarianhistory.org
